Емил Георгиев е адвокат и университетски преподавател. Завършил е  Националната

Емил Георгиев е юрист и академични учител. Завършил е  Националната гимназия за антични езици и култури, а по-късно юридическия факултет на Виенския университет. Специализирал е право на интелектуалната благосъстоятелност в Queen Marry College, University of London. Живее 18 години в Австрия. От 2011 година има лична адвокатска фирма. Преподава интелектуална благосъстоятелност и нелоялна конкуренция в УНСС. Защитава правото на свободно изложение в осведомителното общество. Активист  за гражданска, социална и политическа смяна посредством същинска, дълбочинна и обхватна промяна в правораздаването. Член на Инициатива „ Правосъдие за всеки “, на „ Обединението на свободните юристи “, и на съдружие „ Либерални хрумвания за България и Европа “.
Направи ли се още една крачка към правосъдната промяна с въвеждането на механизма за следствие на основния прокурор? Съществува ли оптимизъм, че ще имаме по-добра и по-смислена правосъдна система?
Направи се такава крачка. Тя можеше да бъде много по-смела и решителна, само че и в сегашния си тип е положително начало. С нея се вкарват няколко значими нововъведения. На първо място се вкарва механизъм за следствие на основния прокурор. По време на дебатите се разбра, че сега няма подобен механизъм, в никакъв случай не е имало и не е съществувал. Противно на всевъзможни заклинания, че всеки редови прокурор може да проверява основния прокурор, знаем, че това нещо е невероятно.

Стана очевидно за всички участници в дебата, събитието, че когато има следствие против основния прокурор, на процедура, българското законодателство не планува опция той да бъде краткотрайно отхвърлен от служба. Това е по този начин, тъй като понастоящем, в случай че има следствие против всеки различен магистрат, основният прокурор е лицето, което внася предлагането за краткотрайното му премахване от служба, по този начин, че да не пречи на следствието. Но за самият основен прокурор не е очакван подобен механизъм. Не е планувано и самичък против себе си да внесе искане за краткотрайно премахване. Не може една такава значима процесуална крачка да бъде предоставена напълно на неговото решение. Това доста добре онагледява проблемите с следствието на основния прокурор.

Друго значимо нещо, за което се приказва по-малко, е въвеждането на непълен правосъден надзор по отношение на отводите на прокуратурата да образуват досъдебни производства. В момента имаме доста огромно количество на отводи на прокуратурата да образува досъдебни производства. Дали ще образува или няма да образува досъдебно произвеждане, дали ще тръгне следствие, което да приключи с обвинителен акт и гледане на делото в съда, е нещо, което прокуратурата взема решение безусловно независимо. Така е по закон, по този начин е по Конституция и няма външен фактор, който  да управлява това. Единствената опция е по този начин нареченият вътрешнопрокурорски протокол, който е неефикасен.

Не на последно място имаме промени в прословутите болшинства във Висш съдебен съвет, по повод избора и оставането на основния прокурор. Той ще може да бъде избиран и освобождаван с по-малко гласове, в сравнение с сега. Много хора виждат това като нещо ситуационно, обвързвано с актуалните проблеми в прокуратурата, само че тези ограничения се внасят в трети следващ парламент и чак в този момент стигнаха до гласоподаване. В момента има някакво съвпадане сред събитията, свързани с Иван Гешев, импортираните против него претенции за предварително освобождение и гласуваното по-ниско болшинство, с което той да бъде вероятно отхвърлен, стига пленумът на Висш съдебен съвет да реши, че има задоволително обстоятелства и доказателства, подкрепящи това искане.

Останаха други неща отвън промяната, които не бяха гласувани и не бяха признати, само че по-късен стадий могат още веднъж да бъдат препоръчани. Истината е, че устойчива, действителна и дълбочинна правосъдната промяна у нас е допустима единствено с промени на главния закон. Това е трайна позиция на „ Правосъдие за всеки “. Винаги сме казвали и продължаваме да го повтаряме – без промени в глава „ Съдебна власт “ от Конституцията нищо не можем да реализираме. Натам би трябвало да бъдат ориентирани всички старания на политическите обединения, твърдящи, че поддържат такава промяна.

Реформата в правосъдната власт стартира от горната страна надолу – от върха на пирамидата надолу към нейните основи. Само с промени по върха, може да променим ръководството на правосъдната власт в лицето на Висш съдебен съвет, тъй че да създадем предпоставки не за негативна, а за позитивна селекция в съда и прокуратурата, тъй че напред да вървят тези магистрати, които имат нужните професионални и нравствени качества. От тях ще подвластен всички български жители, които ще решаваме разногласията си пред съда или ще разчитаме на органите на правосъдната власт да защитят нашите съществени права и ползи.
Защо този път, изненадващо, и ГЕРБ са съгласни за промяна в правораздаването?
Тепърва ще има тест какъв брой и в каква степен са съгласни, тъй като предходната седмица се видя, че когато се гласоподаваха настоящите промени в правна комисия на второ четене бяха на път да торпелират промените. Но при гласуването в зала на второ четене въпреки всичко надви здравия разсъдък и поддържаха по-голямата част от смислените промени. От тук насетне държанието им ще бъде знаково.

ГЕРБ бяха доста дълго време партията на прокуратурата в България или една от нейните партии. Много дълго време, както участниците в изпълнителната власт от страна на ГЕРБ, имам предвид тогавашния министър председател Борисов, неговите министри на правораздаването, и народните представители от ГЕРБ, образуваха жив щит пред прокуратурата и се противопоставяха на всевъзможни хрумвания за реформиране на правосъдната власт, и в частност прокуратурата.

Но както се вижда, в един миг всеки може да стане клиент на прокуратурата. Тъкмо тогава би трябвало да могат да разчитат на независимо следствие в лицето на прокуратурата и на самостоятелен и неутрален съд. Може би постоянно са го знаели, просто да са вярвали, че няма да се стигне до там. Сега мисля, че събитията просто го рисуват пред очите им и демонстрират, че когато си назначаваш комфортни и податливи прокурори, в някакъв миг някой различен може да го огъне против теб. Същото се отнася и за съда. А може някакви усеща на предпазване да са проговорили в тях и в този момент да са прозрели, че най-добре е в действителност да имаме самостоятелна правосъдна власт без политическо въздействие, тъй че в миг когато ни потрябва и на нас да знаем че може да разчитаме на самостоятелност и безпристрастност.
Като жител и държавник подкрепяте ли основаването на държавно управление сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в оферти вид и за какво?
Аз се срещнах със състава на държавното управление. Струва ми се че има няколко доста положителни имена. Мога да загатна Тодор Тагрев, посочен за министър на защитата. Това е верен човек на вярното място.

Изключително внимателен е въпросът с постигнатата политическа сглобка. Вярно е, че след повече от две години България би трябвало да получи своето постоянно държавно управление. Според Конституцията страната се ръководи от постоянни държавни управления, които са функционалност на определените в Народното събрание народни представители. Не е планувано да се ръководи трайно от експертни служебни държавни управления, които да бъдат назначавани своеволно и еднолично от българския президент. Те са изключение от правилото, което не е добре.

В този смисъл аз поддържам актуалната политическа настройка. Считам, че е рационална и е единствената допустима предвид на нейните други възможности – хартиена коалиция или следващо подкопаване на парламентаризма с ново служебно държавно управление и нови избори, извършени в късното лято, на които изборната интензивност ще е още по-ниска. През това време ще не престават да текат всевъзможни хибридни офанзиви против демократичните устои на страната и против парламентарната форма на ръководство.

Това, което се предлага като опция имам вяра, че на никой няма да му хареса. Ние към този момент имаме значително политическо посланичество в лицето на партия „ Възраждане “, която намерено приканва за пращане в трудови и превъзпитателни лагери на хора, които не споделят вижданията им. Всички които не са съгласни с тях са родоотстъпници, национални предатели, джендъри, непознати сътрудници и каквото още се сетите. Аз си припомням, преди 1989г. когато хората нямаха право да показват свободно мнение, и в случай че това е една от другите възможности, които ни се оферират то аз съм изрично срещу. Това ме стимулира да кажа да, тази настройка не е най-красивата, не е най-хубавата, само че българските гласоподаватели по този начин подредиха разпределението на силите. Когато желаеме да се реализира ръководство би трябвало да се вършат компромиси и взаимни отстъпки.

В тази връзка значимо ще е за мен неведнъж даваното изказване на акад. Денков и други политически фактори на ПП-ДБ, че доста прецизно ще се отстоява програмата в съглашението. И в случай че има саботажи и отклонения от програмата ще бъде хвърлена оставката и няма да се вършат взаимни отстъпки в придвижване. На това разгадавам. А в случай че тези заричане бъдат нарушени или неизпълнени, аз ще бъда един от тези, които ще излезем на улицата, ще призовем за оставка, ще изтеглим доверие и ще подлагаме на критика по всевъзможен начин, които ни дава едно демократично общество.
Какви бяха главните претенции на шествието, проведено от ИПВ за парламентарна република в Европейски Съюз и НАТО, което се организира през вчерашния ден? Защо в този момент?
Основният мотив бе държанието на президента на републиката при връчването на втория мандат, когато той, в границите на конституционно планувана процедура, словесно заплаши съставянето на държавно управление с втория мандат. Той насочи „ рекомендация “ да не бъде осъществен мандата, тъй като бил дискредитиран. Вярно е, че президентът може да прави политически изказвания, има решение на конституционния съд в тази тенденция, само че е правилно и че президентът се е клел да съблюдава конституцията и едно от неговите отговорности по конституция е способства съставянето на изпълнителна власт. Той има водеща роля в това – връчва мандата, издава указа, с който министър-председателят и държавното управление се гласоподават в Народно събрание. Считам, че президентът, в случай че не я прекрачи, то настъпи с обувката си алената конституционна линия, което не трябва да прави.

Това ни даде съображение да напомним на обществото, че страната ни е парламентарна република, а не президентска, че изпълнителната власт в България е функционалност на парламентарното ръководство и на тези, които сме избрали в хода на парламентарни избори. Може на президентът доста да му се желае от парламентарна да се премине към президентска република, само че за това си има избран ред – конституционно изменение, посредством Велико национално заседание. Нека да излезе и ясно да го каже, а не да се крие зад някакви недодъвкани изречения в границите на конституционна процедура. Това издава нещо в действителност доста неприятно за него.

Другият мотив бе така наречен шествие за мир, последното от които създаде извънредно грозния вандалски акт против постройката на представителството на Европейски Съюз в България. Ние считаме, че страната ни има своето почтено място в Европейски Съюз, а поради политически недъзи стоим по-скоро в периферията му. Това може да се промени. Смятаме, че страната ни има своето място и в НАТО, предвид на извънредно комплицираната геополитическа конюнктура, в която се намираме. Смятаме, че в страната ни има едно задоволително болшинство, което споделя тези наши визии. С времето, посредством гласуването си в разнообразни избори то потвърди че трайно е на страната на Европейски Съюз и НАТО.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!